КЪЩА ЗА ГОСТИ РОДОПИ

Бачковският манастир и резерватът "Червената стена"

Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

Всяка година на вторият ден на Великден в местността "Клувията", разположена на югоизток от селото се провежда събиране на селските родове. В чест на покровителката на Бачковският манастир Света Богородица, миряните пренасят чудотворната икона на Божията майка от манастирския храм до скалите при "Клувията", за поклонение. Смята се, че след преминаване под иконата, Божията майка ще бди над здравето на божият раб.

 

Резерват "Червената стена"

Червената стена е името на най-големият биосферен резерват в Родопите. Площта на резервата е 3030 хектара. Той е разположен в долината на Чепеларската река, както и по планинския рид Добростан, който се намира в Западните Родопи. Добростанският рид се отличава със силно разчленен релеф. На територията на резервата се намира долината на река Сушица. В близост до резервата се намират Бачковският манастир и Асеновата крепост.

Червената стена е обявен за резерват през 1962 г. с цел опазването на големия брой растителни видове, които растат в тази местност. През 1977 г. резерватът е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата". Резерватът е изключителна държавна собственост и се охранява от Регионалната инспекция по околната среда в Пловдив.

Основната цел на резервата е опазването на разнообразните растителни видове. На територията на Червената стена са установени 645 вида висши растения, като 38 от тези видове са включени в Червената книга на България. В ниските части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен. С изкачване във височина тези гори преминават в широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, воден габър и др. Във високите части на Червената стена растат иглолистни гори от черен бор и ела, както и бял бор и някои широколистни растения като мъждрян, воден габър, явор, шестил, бреза и др.

От голямо значение за резервата са също и тревните растителни видове, които се срещат на почти цялата му територия. Сред тези видове са редките растения (част от които - ендемити) родопско лале, родопска съсенка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис и др.